Нестинарска изповед

ВИЗИТКА ЗА ДЕСИСЛАВА:

Десислава Жекова е млада жена, родена в Добрич, но живяла и в Шумен, и във Варна. Казва, че на човек му е хубаво там, където са хората, които те обичат, и които обичаш. Рано остава без баща и започва да се самоиздържа и да помага на семейството си от 18-годишна възраст. Защитила е две магистърски дипломи  – за софтуерни технологии и за педагогика. 10 години е била солистка в  Държавния ансамбъл за народни песни и танци “Добруджа”.  “Среща” нестинарството преди 17 години… Гледаш я върху горещите въглени, слушаш изповедта й и разбираш, че жената срещу теб – с ръст 1.52 м, е израснала високо, високо… В момента е учител по информатика и информационни технологии.

Интервю: Благовеста Йорданова

Трябва да си се подготвил. Преди да влезеш. Да си прочистил съзнанието си, да си постигнал мир със самия себе си, думите към Бог  да са на устните ти…

Целуваш иконата.

Няма сценарий, няма хореография, няма режисура. Докато музиката къпе сърцето ти, танцът се ражда тихо, леко, чисто, красиво, като молитва…  Танц-молитва. Има го това – да си говориш с Господ. Случвало й се е. Не, не се пренася в друг свят – в нашия си е, не изпада в транс, не се чувства “обсебена”. Усеща грапавата жега на въглените, но не изпитва болка… Вижда тези, които наблюдават танца й отстрани, но тяхното присъствие не я докосва. Така казва. Там – вътре, върху жаравата, духовната й връзка е само с другия нестинар до нея. И с Бог. Никога не влиза в огнения кръг сама! Закон, неин си. (Допуснала едно единствено изключение и споменът й за него не е добър.) И всеки път е различно – няма две еднакви влизания върху жаравата. Както е и животът ни на тази земя – ден с ден приличат ли си?

Танц-молитва.

Молитва, която носи радост, щастие, удовлетворение, сила. И вяра. Вярата, че молитвата върху жаравата може да изиска, може да измоли от боговете, сбъдновение за доброто.

Православна християнка е, познала силата на нестинарската молитва.

Нестинарска изповед. А, изповядвайки се, казваш истината.

НЕСТИНАРСТВОТО Е…

Красива и загадъчна традиция. Сложна и спорна тема. Феномен, който не е спирал да вълнува. Мистерия…

Едни казват – “Дело Божие е то и благодат Божия”, други – “Това газене по огъня не е от Бога! Бесовщина е.”, трети отсичат убедено: “Днешното нестинарство е християнизиран езически обред.”

Спорейки, страните питат: Защо нестинарите били тъй необщителни по време на танца; Защо и как наместникът на Бога – св. Константин, е реалната божествена сила за нестинарите и не е ли това пренебрежение на православните канони и тайнства; Състояние на транс, наричано “прихващане”, ли е танцът върху жаравата или обет на божеството – на Светока, т. е. – на св. Константин?…

Отношението, както на църквата, така и на миряните, към нестинарството се е променяло през годините, спорът не е затворен.

Кое е безспорното?  Загадъчната прелест, която излъчва този ритуал.   Неговата способност да вълнува, превръщайки горещата молитва в танц. Или горещия танц – в молитва. Или…

Сподели:
Към началото