Разказът на баба Нуна

Запазена е стара нестинарска легенда, разказвана от нестинар-ката баба Нуна от Българи през 30-те години на миналия век, за това как Константин и Елена са станали светци и как е възникнало нестинарството:

„Преди много години, когато Дядо Господ бил сам и нямал помощници, искал да има такива, за да следят какво става по Земята и да прощават, и да наказват хората за греховете им. Събрал той най-хубавите, най-здравите момчета и за да ги изпита за безстрашието им, наклал голям огън и им казал:

„Ще взема тогова за мой помощник, който играе и издържа в огън“. От всички само един момък се решил и той се казвал Костадин. Като видял Господ, че на този юнак, негов помощник, трябва жена, равна нему, събира най-хубавите, най-гиздавите момичета и ги накарва да играят и те в огъня. Решава се само Елена и тя става жена на Костадина. Тогава Господ им поверява да бъдат негови помощници, като им поръчва да карат да играят в огъня и ония, които имат грехове. И ги нарекъл светии. И останал обичай да се играе в огъня и да се празнува този празник“.

Разказват се и други истории: че църквата в с. Кости се запалила и иконите започнали да викат за помощ. Най-вярващите хора ги спасили, като минали невредими през огъня благодарение на чудотворната намеса на св. Костадин. Оттогава останал обичаят да се гази жаравата на неговия празник в памет на извършеното чудо.

Макар че св. Костадин е „най-големият“, нестинарите почитат и други светци: св. Пан-телеймон, св. Илия, св. Марина, както и „зимните“ св. Атанас, св. Антони и св. Евтим. Възможно е в миналото да е имало танци в жаравата и на техните празници, но според запазените сведения от последните десетилетия на XIX и началото на XX век това се е правило единствено в деня на св. Костадин, а понякога и на Атанасовден в огнището в конака. В последните години обаче нестинарски игри започват да се организират на няколко дати през летния сезон в различни селища в Странджа в България и Гърция.

Сподели:
Към началото