Магията на нестинарството

Нестинарството е един от най-старите български ритуали, който в миналото е бил практикуван не само в България, но и в Беломорска Тракия.

Днес практикуването на този обред, включен през 2009 г. в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, се е запазило само в няколко села в планината Странджа – Българи, Кости, Бродилово. В миналото ритуалът се е изпълнявал и в Турция (Бунархисар) и Гърция (Кости, Агио Яни, Ургас и др.) Според някои изследователи корените на ритуала се крият в езическото минало на тези земи и произхождат от култа към Слънцето при траките.

Ритуалът нестинарство – „ходене върху жар с боси крака“ започва да се възражда от 14 век по време на османското владичество над България. С цел да се запазят обичаите и съхранят българският дух и самосъзнание, българите отново започват да практикуват този обреден танц.

Като покровители и пазители на нестинарите се смятат Св. Константин и Св. Елена, като обредният ритуал се извършва на техния празник – 21 май (по нов стил) или на 3 юни (по стар стил).

Поверието, свързано с нестинарството гласи, че огънят който се пали, гони зли духове, болестите и нещастието, пречиства и опрощава греховете на присъстващите на обреда, като ги прави по–силни и по–спокойни.

Нестинарите пренасят на ръце през жаравата болни, за да се излекуват, деца и млади за дълголетие. Нестинарството е Харизма, а не наследствена дарба и както нестинарите вярват, тя сама намира избрания и достойния човек. За да можеш да танцуваш върху жаравата, трябва да го искаш, за да играеш и да не се изгориш трябва да те изберат и закрилят Св.Константин и Св. Елена. Когато усетиш, че музиката те обзема, тъпанът отмерва пулса ти на сърцето, усетиш, че политаш и тялото ти отмалява, и всичко около изчезне, ти няма и да разбереш кога си започнал да танцуваш, омагьосан от своя древен и мистериозен танц върху искрящите въглени.

Сподели:
Към началото