Когато гайдата засвири и тъпанът закънти, заиграват нестинарите. Не разказват с подробности какво е запалило искрата в тях. Но някаква невидима сила ги води. С играта си те пречистват себе си и общността. Общуват с Бога и светците чрез езика на огъня. И не са огнеходци, както ги наричат някои, нито страдат от физическа аномалия, предпазваща ги от горещите въглени. Води ги единствено вярата. Силата и отключва Божията харизма, за да останат непокътнати от стихията. И не всеки път става, и не можеш да си го поръчаш, нито да се научиш, защото като всяко тайнство и нестинарството не пита, не търси логически връзки и анализи. Просто се случва.

Сподели:
Към началото